La strada di Leo

Запознах се с Лео в навечерието на 2008 година в Leo's Pizza - първата пицария, която той отвори в центъра на София на ул. Искър 11. 

Спомням си, че се качих на втория етаж, седнах и се вторачих в менюто.  Тогава в София нямаше много пицарии, в които пицата да ми харесва и отидох там с надеждата този път да се наям хубавичко с пица.

По едно време той се появи и на доста приличен, но развален български взе да ми препоръчва коя пица да избера. Избрах си с негова помощ няколко неща, но понеже в едното имаше гъби го помолих да е без тях. Той  ми прие поръчката без да записва и бързо се скри на долния етаж. Казах си, че със сигурност ще пропусне нещо, но после когато другото момче ми качи поръчката и подчерта, че Лео я е направил както съм я искала, аз грейнах! 

Най- сетне намерих едно място, където да ме разбират какво искам от първия път и да идва точно такава пица, каквато обичам. От тогава влачех всичките си приятели там - уговарях си срещите на горния етаж до големия аквариум за да гледам рибките и никога ама никога не ме разочароваха - освен една салата с рукола, която беше супер свежа, но ужасно горчива и дни след това се чувствах в никакъв случай зле, но доста странно. 

После през 2013 година отвори кафе съвсем близо до нас в сградата на Arco Real estate до Била на ул. Черковна - Leo's Caffe се казваше. Там пък ходех почти всеки божи ден за да пия хубаво капучино и да се глезя с корнети, десерти и други такива вкусотии. Запознах се с момичетата Ванина, Джада и с Адрио, които работеха здраво там и създадох прекрасни приятелства, а с някои от тях поддържам връзка и до днес. 

Харесвам всичките му заведения - чувствам се обгрижена и най-вече хапвам геройски и вкусно абсолютно всеки път. Срамота е, но още не съм отишла до Leo's Pizza il Rustico, защото ми е ужасно далече, но съм се заканила догодина ако се пооправят малко нещата с Ковид да ида през лятото да видя какво се готви там, а ако не се пооправят просто ще си поръчам с foodpanda нещичко вкусно за хапване от Leo's Pizza Trattoria.

Но стига толкова за историята на моето преяждане при Лео. Искам тук да споделя за неговата нова рожба, която този път не е заведение, а книга. 

Книгата La mia strada/ Моят път, пристигна при мен в кутия за пица, а на първата страница намерих надпис: "Segui sempre la tua strada..."/Следвай винаги твоя път и автограф.

В книгата се мъдреха 10 рецепти за доста изтънчени ястия, които той казва, че са му любими и му напомнят за родния град, детството и родителите му. 

Освен тях имаше черна мърч престилка с много хитро закопчаване на връзката при врата с тик так копчета за различна дължина. 

Книгата прочетох на един дъх - за около 2-3 часа. Повърхностно вече знаех някои неща за живота му тук в България и някаква част от детството му, но по-голяма част от ранните му години и живота му в Италия не ми беше познат и затова ми стана много интересна особено първата част от книгата. 

Не знаех много за Анкона (родния му град) и първата глава "Моят град" ме грабна именно с разказа за любимите му места. Задължително ще посетя Анкона - хареса ми !

Книгата е като албум със снимки - някои от тях супер забавни. Харесва ми неговия хумор като цяло. Разказва откровено нещата и има много тънка ирония и самоирония. 

Не е от типа италианци, които като дойдат в България се чудят как да се изтарикатят, как да прецакат системата, но същевременно да минат между капките защото са чужденци и "не разбират" или си мислят, че ние тука сме маймуни от Африка и сме им задължени с нещо - не! Той бачка здраво за да стигне до където е стигнал - аз съм го виждала как въпреки че е собственик и може само да си почива и да дава нареждания,  влиза в кухнята или зад бара и работи рамо до рамо с персонала си. Затова си направих труда да прочета книгата му - защото заслужава да го направя и защото исках да прочета повече за  него и неговата история. Освен това смятам, че човек който е посветил и вложил толкова много енергия, време, усилия и мечти в България, заслужава моето внимание и отделеното време.

За детството и юношеските му изпълнения прочетох също с интерес, но най-голямо впечатление ми направи отношението му към семейството и любимата жена! Общо взето потвърди ми се мнението за него и се радвам, че прочетох историята му. Живота му не е бил цветя и рози, но всичко е добре, когато приключва добре. А той се е справил добре въпреки всичките предизвикателства, които му е отправил живота. 

Самия Георги Тошев, с чиято помощ Лео е написал книгата казва:

"Зад симпатичната фасада на татуиран пицар се крие едно чувствително и смело

момче, което иска да поправи някои от грешките по своя път. Работейки върху тази книга, аз откривах различните лица на момчето от италианската провинция – пълно с мечти, често изпадащо в безпътица, но вярващо, че в живота трябва да има цел и посока." - Георги Тошев.

Книгата можете да си купите от ТУК, а  на този ЛИНК можете да видите едно телевизионно интервю, в което той разказва за нея.