От няколко дни се чудя какъв италиански десерт да приготвя и ето, че днес моята приятелка Дора улесни и разреши дълбоките ми размишления. Както си седях получих от нея съобщение във вайбър с линк към рецепта за традиционен италиански десерт - софиони с рикота.
Кексчето Soffioni е приказен, много богат на вкус и изключително атрактивен десерт на италианската сладкарска традиция. Трябва да се спазват само няколко стъпки и успешното им приготвяне е гарантирано. Освен това ще впечатлите всички с вкуса им: нещо между мъфини и чийзкейк.
Аз направих рецептата, която ми прати Дора, която можете да намерите ТУК, но след като ги пробвах и установих недостатъците в нея и грешките, които допуснах, предпочитам да ви предложа друга рецепта.
Софионите се приготвят с маслено тесто и пълнеж от рикота, яйца и лимонова кора. На български думата soffioni oзначава глухарчета. Наречени са така, защото по време на готвенето се подуват до такава степен, че плънката почти избухва изпод краищата на тестото точно като глухарчета, които всеки момент ще избухнат ако бъдат издухани. В Абруцо се приготвят за Великден, но могат да се ядат целогодишно именно защото са направени от прости и винаги налични съставки. Те са красиви за гледане, почти приличат на цветя.
Съставките за тестото: 280 гр. брашно, 40 гр. захар, 85 гр. масло или 50 мл. олио, 3 яйца
Съставките за плънката: 400 г рикота или извара, 100 гр. захар, 4 яйца - отделени жълтъци от белтъците., 1 лимон, 1 щипка сол
Приготвяне на масленото тесто: брашното се изсипва в достатъчно голяма купа и се оформя фонтан в центъра му на който се слагат захарта, олиото/маслото и целите яйца. Разбърква се интензивно, след което тестото се изсипва върху сладкарска дъска и ако е необходимо се добавя още брашно за размесването. Размесва се докато се получи хомогенно тесто, което се оставя да почине около 12-15 минути в хладилника. През това време се приготвя пълнежа.
Приготвяне на пълнежа: жълтъците се отделят от белтъците и двете съставки се поставят в две купи: белтъците в едната и жълтъците в другата. В купата с жълтъците се добавя рикотата. Тук трябва да спомена, че аз използвах извара, въпреки че знам, че оригиналната съставка е рикота. Защо го направих? Първо вкуса и консистенцията на двете са почти един и същи, но освен това оригиналната рецепта изисква рикотата да бъде прецедена за да изтече по-фина и кремообразна, а също така за да се избегне отделянето на твърде много суроватка в плънката по време на готвенето. Същото важи и за изварата - трябва да бъде прецедена както рикотата и то някои съвсем майсторски рецепти изискват да се прецежда поне една нощ за да се получи така както трябва. Аз нямам нерви да цедя цяла нощ и реших да изцедя набързо през марля. Към добре разбития гладък крем от рикота и жълтъци се добавят настърганата на дребно лимонова кора и захарта. Всичко се смесва с миксер, докато се получи кадифена смес. Белтъците се разбират на сняг с няколко капки лимон. Един съвет - не използвайте сол за разбиване на белтъци, много малко капки лимон са достатъчни, за да се получат идеално разбити белтъци. Добавят се много внимателно към рикотено-жълтъчената смес като се разбърква отдолу нагоре, за да не се демонтира всичко. Готовата смес се оставя в хладилника.
Тестото се вади от хладилника и се разделя на 10 или 12 равни части. От всяка се разточва квадратно тесто, което се поставя в каквато форма за печене имате: намазнени форми за мъфини, оризови кошнички за мъфини, метални или еднократни купички за кексчета.Внимавайте с кошничките - моите се залепиха за кексчетата и едвам ги обелих. За предпочитане е да печете в иманена форма за мъфини за да избегнете залепването. Тънкостта на този етап от рецептата е квадратите да са колкото може по-тънко разточени, в противен случай софионите ще бъдат много тестени. Когато се постави всеки квадрат в отделните форми за печене ъглите на тестото трябва да излизат извън кръглата форма, защото след това ще захлупят като капаци плънката. Тази стъпка е от съществено значение за правилното изпичане на десерта. След като квадратите са подредени правилно във формите за печене, пълнежа се изсипва вътре докрай с помощта на лъжица. Трябва да ги напълните почти докрай. В този момент идва частта с прихлупването на тестото - ъглите се сгъват внимателно и просто се поставят върху плънката без натиск. Получва се нещо като вързопче или пъпка на неразцъфнало цете. При желание и ако ви се намира може да изсипете въвху пълнежа преди да затворите и малко лимоново сладко. Пече се в предварително загрята фурна на 170 - 180 ° за около 25-30 минути. Не се страхувайте, ако по време на готвене те набъбнат толкова много, че сякаш експлодират, всичко е нормално, точно това характеризира софионите. Веднага след като започнат да стават златисти, се изваждат от фурната и от формата за печене с помощта на нож с внимание за да не се счупят, а след това се оставят да се охладят. Преди сервиране се украсяват обилно с пудра захар.
Аз направих цяла порция по рецептата от вайбър чата с Дора, която е за 6 броя сладкиш с 200 гр. извара. Избрах много кремообразна на Olimpus за 3 лева и нещо.
Понеже разфасовката е от 400 гр. ми остана половината кофичка, от която приготвих дип с извара за добавка към вечерята. Рецептата е проста: 200 гр. извара, 2 лъжици кисело мляко, черен пипер, сол, чесън на прах и сух див лук. Към дипа добавих няколко крекера за намазване и задушени зеленчуци с морска сол и зехтин. Надявам се рецептите ми да са идеи да изненадате близките си с нещо ново.
Коментари
Публикуване на коментар