Не успях да си изпълня обещанието, за което се извинявам и се надявам да се реванширам в следващите 10 избора на неща, места и личности измежду многото в Италия, които заслужават да бъдат споменати.
Отпуснете се и изслушайте един вълшебен откъс от книга, на един още по-вълшебен разказвач. .
“Имало едно време в Италия едно парче дърво. То не било някакво специално дърво, а обикновена голяма цепеница, каквито през зимата слагат в печките и камините, за да затоплят стаите”...
71. Пинокио
През далечната 1880 година преди точно 139 години се е появил Пинокио - момчето марионетка, едно от най-прочутите произведения в историята на детската литература и не само - заедно с Библията тя е сред най-превежданите книги в историята на литературата.
Пинокио е главният и най-известен герой на италианския писател, журналист и публицист Карло Лоренцини.
Фамилията Колоди той взема като псевдоним от името на родния град на майка си – Колоди. Днес там има паметник за писателя, на който е написано: „На безсмъртния Пинокио от благодарните читатели на възраст от 4 до 75 години“
Името Pinocchio идва от италианското pino, бор - дървено трупче, от което „татко“ Джепето издялва непослушното човече.
Първоначалната идея на майстора за това трупче била да направи от него крак на маса, но по стечение на обстоятелствата от него излязло човечето Пинокио - мързелива и наивна марионетка. Burattino на италиански означава точно това, кукла на конци, оттам и аналогичният герой Буратино в „Златното ключе или прикюченията на Буратино“ от руската адаптация на историята на Пинокио, публикувана през 1936 г. от Алексей Толстой. Когато Пинокио лъже, носът му пораства. След много перипетии, когато помъдрява и се научава да се грижи за другите, Пинокио се превръща в истинско момченце.
Сред най-известните „портретисти“ на Пинокио са илюстраторите Роберто Иноченти и Марайа с чиито рисунки е българското издание на книжката от 70-те години на 20 век. Други негови популярни преображения могат да се видят в киното - в едноименните филми на Дисни и на Роберто Бенини. Тази илюстрация е една от най-старите за Пинокио и е на Енрико Мацанти (Флоренция, 1883 г.)
Сред най-известните „портретисти“ на Пинокио са илюстраторите Роберто Иноченти и Марайа с чиито рисунки е българското издание на книжката от 70-те години на 20 век. Други негови популярни преображения могат да се видят в киното - в едноименните филми на Дисни и на Роберто Бенини. Тази илюстрация е една от най-старите за Пинокио и е на Енрико Мацанти (Флоренция, 1883 г.)
Почти във всеки италиански град или в магазините за сувенири ще откриете химикалки,моливчета, играчки, ключодържатели и други дългоноси джунджурии. Често купувам такива за подаръци за дечица включително на бюрото на моя син има една такава химикалка подарък от мен.
Ако сте с деца в провинция Пистоя (близо до Флоренция, Тоскана) горещо препоръчвам за посещение с деца Парка Пинокио в град Колоди. http://www.pinocchio.it/en/parco-di-pinocchio/
На самия му вход ви посреща най-високата 16 метрова статуя на Пинокио в света.
Парка е оформен като лабиринт, със стрелки са индикирани къщичката на Синята фея, езерце с огромния кит (същия който погълнал в търбуха си Пинокио), работилнички за деца с дърво, различни развлечения и атракции за децата. http://www.italymagazine.com/dual-language/tuscany-kids-visiting-collodi-hometown-pinocchio
За да не се разкарвате само за парка на Пинокио, в Колоди има и още едно забележително и задължително място за посещение и това е Villa Garzoni. Уникална барокова вила със спиращи дъха градини. Доверете ми се - няма да съжалявате ако се спрете в този град.https://www.tripadvisor.com/Attraction_Review-g5978712-d1887060-Reviews-Villa_Garzoni_Garden-Collodi_Pescia_Province_of_Pistoia_Tuscany.html
72. Виното
Признавам си, че мога да бъда много лесно подкупена единствено с 2 неща: с лимитиран буркан Nutella и бутилка хубаво италианско вино.
Слабост са ми червените им вина включително пенливите, обожавам Просекото, бялото, розето…в общи линии не отказвам никакво италианско вино.
Слабост са ми червените им вина включително пенливите, обожавам Просекото, бялото, розето…в общи линии не отказвам никакво италианско вино.
Това, което трябва да знаете за италианската трапеза е, че на нея присъстват винаги 3 елемента - хляб, вода и вино. Те не липсват никога, а в италианската кулинарна традиция е много добре дефинирано кои вина с каква храна се комбинират. Даже има една стара рецепта, която се състои от хляб, червено вино и захар. Практически филиите се "намазват" със захар смесена с вино.
Комбинацията, която ме устройва напълно е тази между вино и шоколад. Най-подходящото вино за шоколад и шоколадови десерти е червеното пенливо вино.
За да комбинирите правилно виното с подходящата за него храна, ви предлагам следната схема:
За да комбинирите правилно виното с подходящата за него храна, ви предлагам следната схема:
Въпреки, че предпочитам домашния алкохолизъм, в Италия не отказвам и виненения туризъм. Няколко пъти съм се включвала в подобни мероприятия от където освен развеселена си тръгвах винаги и порядъчно хапнала.
В Тоскана е направо смущаващ избора на това коя изба да посетите, защото са много тъй като тази богата на лозя зона е “Меката” за едни от най-известните изби в Италия. Не мога да подмина обаче сицилианско вино, това от Сардиния, Пиемонте или Умбрия. Любимото ми вино е Nero d'avola Saia… обожавам го!!!
Избата е Сицилианска, а това вино е райски елексир.Намирам го от време на време и дори да го изгладувам си го купувам и си го изпивам. http://www.meik98wines.com/червено-вино-неро-давола-сая-игт-2012-г-0-75-л-феудо-макари-сицилия_19063, не е лошо също Nero d'avola Stemmari http://www.meik98wines.com/червено-вино-неро-давола-игт-2015-г-0-75л-стемари-феудо-аранчио-италия_16999
о-прилично е като цена и никак ама никак не е лошо. Друго любимо мое вино също е Ducati Piega - с полегнала на една страна бутилка. Направено е съвместно с винарните Ceci.
Мога да изреждам вина до безкрай,но не е това целта. Целта е да ви запозная с италианската традицията в отглеждането на грозде, производството на вино и специалното отношение към него.И тъй като аз както италианците асоциирам виното с дом, природа и приятели, не мога да пропусна за нищо на света един много специален дом - този на Андреа Бочели.
За него писах в първата част на този стотен пост, но нарочно оставих тази част от историята му за да ви я разкажа тук, където ви разказвам за виното. Може би повечето от вас не знаят, но семейството на Бочели е с дългогодишна традиция в лозарството и производството на вино. Андреа и брат му Алберто са внуци на Алчиде Бочели - производител на вино и от 1930г. създател на избата AB http://www.bocellifamilywines.com/about/
Името на избата са дефакто инициалите на 4 поколения Бочели - дядото Алчиде Бочели, сина му Алесандро Бочели и двама внуци - Андреа и Алберто Бочели - всички с инициали AB.
С фамилия Бочели и буква А на името по традиция е и първородния син от трите деца на Андреа - Амос Бочели. Така AB иницииалите продължават и до днес. Земята и лозята заемат важно място в живота и сърцето на певеца. Той е здраво свързан със своите корени и част от неговите сценични изяви са именно сред лозята на неговия роден град Лаятико в район Тоскана, провинция Пиза.
Там той съдейства и през 2006г. спонсорира изграждането на амфитеатрална конструкция наречена Театър на тишината, където провежда редица концерти през годините.
Интересното за този театър е че той оживява само един път годишно - през месец юли. На неговата сцена редом до Бочели са заставали много световноизвестни изпълнители като саксофониста Кени Джи https://youtu.be/zw2UrKdeARs , Дейвид Фостър, Сара Брайтман https://youtu.be/4L_yCwFD6Jo , Пласидо Доминго, Хоре Карерас и много други.
Когато тези велики гласове замълчат през останалото време от годината на сцената на театъра царства Тишината и красотата на плодородната Тоскана..
Предлагам ви това вълшебно пътуване в една от най-старите лозарски зони в Италия. Насладете му се и ако имате възможност го посетете : https://youtu.be/0U6sS8uLmuE
73. Обелиските
Обелискът е висока, тясна, колона с пирамиден връх наречен pyramidion. Понякога върха е бил със златно покритие за да блести и защото е символизирал бога на слънцето Ра. Смятало се е, че обелиска е вкаменен слънчев лъч. Други учени смятат, че е фалически символ, т. е символ на възпроизвеждането и свидетелство за знанията, които са имали за произхода на човека древните цивилизации.
Древните обелиски са изградени от един блок камък (монолит). Обелиските са огромни паметници обикновенно от египетски произход. Името обелиск произлиза от гръцкото "obelos" и означава "шиш".
За египтяните обелиска е бил важен архитектурен елемент, който стоял на входа на храмовете.
За тези, които са посещавали Рим, няма да е изненада, че захващам тази тема, защото със сигурност са забелязали колко много обелиски има във вечния град. Не е тайна, че в Италия има повече обелиски от тези, които са в Египет.
Римляните са били дотолкова обсебени от обелиските, че освен египетските, които са пренесли в Римската империя, са скулптурирали и техни по модел на оригиналните египетски.
Римляните са били дотолкова обсебени от обелиските, че освен египетските, които са пренесли в Римската империя, са скулптурирали и техни по модел на оригиналните египетски.
От общия брой древни египетски обелиски в света, които са общо 27 в Италия се намират 15, а в италианската столица са 10 от тях (9 в Рим+1 във Ватикана).
Няколко от останалите са били транспортирани и повторно издигнати в различни световни мегаполиси Най-известните примери извън Рим са: Иглите на Клеопатра в Лондон и Ню Йорк и обелискът на Луксор в Place de la Concorde в Париж. Има много древни обелиски и в Истамбул и в Чезареа, Плестина.
Ще ви изброя и локализирам някои от 13те обелиска в Рим /древно египетски или по образец на египетски/ за да видите задължително някои от тях, дори тези, които не се намират във или в близост до най-известните туристически точки.
Обелиск Агоналис/Obelisco Agonalis
намира се на Площад Навона (висок 16,53 м). Част е от Фонтана на четирите реки/Fontana di quattro fiumi на Лоренцо Бернини. Заедно със фонтана и базата е издигнат на внушителните 30 метра в сърцето на площада. Той не е оригинален египетски обелиск, а е имитация по египетски модели на обелиски и йероглифи от времето на император Домициан.
Обелиска на загиналите в битката при Догали/Obelisco di Dogali
намира се в градините на улицата с термете на Диоклециан/Viale Einaudi,la via delle terme di Diocleziano. Интересен факт за този обелиск е, че до 1925г. е бил издигнат пред Централната ЖП гара Термини и след това преместен където е днес.
Обелиска на Догали е висок 16,92м. Обръщам му особено внимание нищо, че не е сред най-посещаваните туристически точки на Рим, защото на мен винаги ми е напомнял на Докторски паметник в София, който е близо до моя дом.
Този обелиск е донесен в Рим от император Домициан (затова е преместен в градината на Домициан) от египетския град Елиополи при властването на Рамзес II.
Обелиска на Пантеона/Obelisco del Pantheon
на Площад делла Ротонда/ Piazza della Rotonda - площада на Пантеона, това е поредния обелиск от властвамето на Рамзес II (висок 6,34 м). Той също е “вграден* във фонтан - този на арх. Филипо Бариджони и заедно с него и базата е висок 14,52м. Донесен в Рим от император Домициан и първоначално издигнат в Iseo Campense - храм на Изида в Campo Marzio, който е един от 14те квартали/зони на древен Рим. Намерен е на Площад ди Сан Макуто/Piazza di San Macuto откъдето идва и името, с което още го наричат *Obelisco Macuteo”
Обелиск Фламинио/Obelisco Flaminio
на Площад дел Пополо/Piazza del Popolo.
Висок е 24 м., но с базата и кръста достига височина 36.50м.Той е поредния обелиск от властването на Рамзес II. Намирал се е в Елиополи, Египет и заедно с обелиска Монтечиторио е донесен в Рим от император Октавиан Август. Първоначално е бил поставен в Circo Massimo (римски хиподрум, място за състезания и най-голямото древно спортно съоръжение в света), след което е бил “заместен” от Латеранския обелиск. Намерен е след векове разцепен на 3, реконструиран и издигнат, обграден от 4те корита с 4 лъва в центъра на Площад дел Пополо (площада на народа) в Рим.
Той може би е един от най-посещаваните обелиски в Рим, защото на Площад дел пополо се провеждат много от масовите концерти и фестивали в Рим. Освен това дел Пополо е нещо като нашия паметник на Патриарх Евтимий в София/Попа- там е всеизвестно място за определяне на срещи в Рим, тъй като може да се индикира и на кое от 4те корита точно си застанал.
Латерански обелиск/Obelisco Laterano
на Площад Сан Джовани ин Латерано/Piazza San Giovanni in Laterano. На този площад освен обелиска се намира и втората по важност базилика в целия католически свят след Базиликата Свети Петър във Ватикана - това е Базиликата Сан Джовани ин Латерано.
Този великан е висок 32,18 м., а с основите си достига рекордната височина от 45,7м, която го прави втория по височина обелиск в света (първи е този във Вашингтон висок с базата 52м.).
Може да не е най-високия, но пък е най-стария обелиск в Рим.
Както виждате тези обелиски са не само място за снимане и срещи, но всеки един от тях носи своята чудна многовековна история и е тясно свързан не само с местата, на които се е намирал, но и със световната история. Това важи в пълна сила, за следващия миньон в сравнение с високите си събратя. Един от моите любимци…
Обелиска на Минерва/Obelisco Minerveо,
на Площад делла Минерва/Piazza della Minerva, висок само 5,47 м и се намира до Базиликата Санта Мария на Минерва. Целия монумент представлява обелиска, покачен на гърба на слон, а той е наричан още “Pulcin’ della Minerva” от “pulcino” на стар диалект в смисъл “porcino”, което означава прасенце.
Наричат го прасенцето на Минерва, защото слона всъщност е малко шишкавко и кръгло слонче, приличащо повече на прасенце.
Това “прасенце-слонче” от мрамор обаче е дело на Бернини. Надписа му гласи "Sapientis Aegypti/ insculptas obelisco figuras/ ab elephanto/ belluarum fortissima/ gestari quisquis hic vides/ documentum intellige/ robustae mentis esse/ solidam sapientiam sustinere", което в превод от латински (през италиански) означава “Всеки който тук вижда знамения на Египетската мъдрост, издълбана върху обелиска, подкрепена от присъствието на слона, най-силния от зверовете, да приеме това като доказателство, че е необходим здрав разум, за да се поддържа стабилна мъдрост”.
И понеже Бернини винаги е бил новатор, артист, който е обичал предизвикателствата, този надпис изобщо не е случаен, а има дълбок завоалиран смисъл и причина да бъде там. Както за Бернини има смисъл скулптурата на Нептун (елемент от Фонтана на четирите реки на Площад Навона и негово по-ранно творение) да закрива лицето си в отчаяно, ужасено очакване от срутването на църквата пред него, така и малкото слонче, което държи цял обелиск на гърба си има причина да носи този надпис.Причината е недоверието към професионалната преценка на твореца и стабилността на тази конструкция бидейки тя в известен смисъл “куха”. Бернини обаче знае, че целия ансамбъл във фонтана на площад Навона също е покачен върху скала, чиято вътрешност е куха и е убеден в издържливостта на монумента… и е бил прав… и фонтана и слончето с все още гордо изправените обелиски на тях, са издържали теста на времето.
През 18 век Джовани Баттиста прави слона, държащ обелиска на Площад Дуомо в град Катания (Сицилия) по модел на монумента на Бернини.
Салвадор Дали е бил вдъхновен за своята картина Изкушението на Свети Антоний, също от този монумент.
Обожавам да ходя при обелиска, да чета надписа и да злорадствам колко са грешали, тези които са се усъмнили в гения на Бернини. Знам, че не се ходи много на този площад, но ако питате мен тези два мъника са едно от най-чаровните неща за гледане в Рим.
Обелиска на Маттеи/Оbelisco Matteiano,
това е обелиск от властването на Рамзес II
Още един мъник в римската “колекция” висок едва 2,68 м., но с базата стига 12, 23м.
Намира се във Вила Челимонтана/Villa Celimontana на фамилията Маттеи в Челио /Celio, един от 7те хълма, на които е изграден Рим.
Обелиска на Куиринале/Obelisco del Quirinale
на Площад Куиринале/Piazza Quirinale е висок 14,63 м. и е част от фонтана на Диоскури/ Fontana dei Dioscuri. Заедно с него и базата достига височина 28,94 м. Диускури са синове-близнаци на Зевс според гръцката митология. Считало се е че са закриляли мореплавателите и са били божества на поезията, музиката и танца. Тези божества според някои са изобразени в двата конника на фонтана, част от който е обелиска, но според други склупторите са две реплики на гръцки статуи на младия Александър Велики възкачен на коня си Буцифал.
Един интересен факт за този и още два обелиска е, че стоейки точно в центъра на кръстопътя между Via del Quirinale/ Виа Луиринале и via delle Quattro Fontane/Виа делле куатро фонтане (улицата на четирите фонтана), е възможно да видите три обелиска едновременно: Quirinale, Sallustiano, Esquilino. Това е единствената точка в света, където е възможно да се види подобно нещо, но внимавайте, защото е малко опасно това упражнение, тъй като трябва да се застане точно в центъра на кръстовището, където естествено минават коли. На същото кръстовище можете да видите още нещо уникално - вградени в стените на 4 сгради има 4 фонтана (на Тибър, на Диана, на Юнона и на Амо).
Слънчевия обелиск/Obelisco Solare
на площад Монтечиторио/ piazza di Montecitorio, висок 21,79м., древно египетски обелиск от град Елиополи и своеобразен слънчев часовник - тоест той е гномона (този, който хвърля сянка) в меридиана на Август (Слънчевия часовник на Август).
Много красив - може би един от най-красивите обелиски в Рим. В мазетата на околните сгради все още има следи от хоризонталните отбелязвания за часовникът.
Обелиска на Ватикана/Obelisco Vaticano
на площад Свети Петър/ Piazza San Pietro, висок 25,50 м. За мен това естествено е перлата на всички обелиски, които се намират в Италия. Той е оригинален древно египетски обелиск от червен гранит, донесен в Рим от Калигула. В Египет се е намирал във Forum Lulii в Александрия. В Рим първоначално е стоял в Circo di Nerone (частния стадион на императора) , на чието място е изградена голяма част от Ватикана. Тоест там, където днес е Ватикана едно време са се провеждали спортни събития и е било предпочитано място за посещение за древните римляни, но не с религиозна, а с развлекателна цел.
Твърди се, че Circo di Nerone е можел да побере 20 000 зрители - хич не е лошо за частен стадион!
Твърди се, че Circo di Nerone е можел да побере 20 000 зрители - хич не е лошо за частен стадион!
Интересен факт за ватиканския обелиск е, че е единствения обелиск в Рим, който не е паднал никога откакто е поставен, докато всички останали са били откривани паднали, разцепени, някои от тях са били подарявани (като този на Маттеи) и после възстановявани и изправяни за да им се радваме ние днес.
Този обелиск е изключително внушителен. Няма йероглифи, но е “коронясан” с кръст и е поставен на база с 4 бронзови лъва дело на Просперо Антики. С кръста и базата достига 40 метра. Друг интересен факт за обелиска е, че в кръста на върха му е била поставена малка част от кръста на Исус, която след това мистериозно изчезнала. Твърди се, че е взето и поставено ново парче от кръста на Исус (съхранявано в Базиликата Свети Петър) и от 17 април 1740г. то си стои все още в кръста на върха на обелиска. Кой знае дали е така?
Несъмнено това е един лт най-посещаваните и снимани обелиски, защото във Ватикана под него за година преминават около 30 милиона посетители. Освен Коледните и Великденските големи служби на папата, всяка неделя в 12:00ч. той се показва за неделния поздрав, молитва и благословение dell'Angelus Domini. Тогава Площад Свети Петър и околностите са като море от хора, които искат да видят папата.
Един от любимите ми моменти за посещение на Площад Свети Петър от годината е Коледа. Тогава на площада точно до обелиска издигат висока елха, а под обелиска конструират под формата на пещера сцената от раждането на Исус. Това дава специален чар и уют на площада, но елхата, колкото и да е висока все пак е по-ниска от обелиска… внушително е!
Ще разкажа набързо и за останалите обелиски в Италия:
Обелиска Боболи/Obelisco Boboli
единствения обелиск във Флоренция. Направен от червен гранит оригинален древно египетски обелиск. Намира се в градините Боболи, но преди това е бил в Рим във Вилата на Медичите, а там е бил донесен от император Домициан и първоначално поставен заедно с обелиските на на Догали, този на Пантеона и на Минерва в Кампо Марцио. Висок е 6,34м. Има символи на костенурки по него.
При едно от последните си посещения в Италия се “срещнах” отново с този красавец.
Обелиска на площад Дуомо в Катания/Сицилия
По-горе разказах как по образец на слона на Бернини, на чийто гръб е обелиска на Минерва, е бил направен от Джовани Батиста още един слон, но той се намира в Катания.
Той носи на гърба си този обелиск. Точно под този обелиск си счупих едно токче и повисях доста под него докато реша накъде да поема накуцвайки. Между другото Дуомото на Катания (на площада точно пред обелиска и слона) изобщо не е за пренебрегване.
Обелиска в Урбино
Намира се на Площад Ринасшименто Piazza /Rinascimento точно пред ориенталския дворец Палацо Дукале/Palazzo Ducale (дворец на дуковете) и пред църквата Сан Доменико/San Domenico. Той е мъничък. Направен е от 5 пласта гранит и е от 26тата египетска династия. Идва и той от Кампо Марцио в Рим и най-вероятно е пренесен в Урбино за понтификацията на Папа Клементе XI и по желание на фамилията Албани.
Отделих това толкова дълго и изчерпателно описание за обелиските, защото са нещо уникално. Те не са само каменни колони с йероглифи и фонтани под тях, а забележителен пример за историческата памет на италианците, за това какво е било в Европа и света, за мястото на техните прадеди в световната история - завоеватели покорили велики древни цивилизации каквато е тази на Египет. Освен това те за мен са като пешки в ръцете на императори, папи и на богатите фамилии за да докажат безграничната си власт, премествайки ги точно като по шахматна дъска из древен и ренесансов Рим. Пътя на обелиските е дълъг и трънлив - като се започне от кръвта робите които са ги строили, местили, издигали, като се премине също през битките заради които обелиските са “завладени” , “пленени” или “подарени” и донесени пак с много жертви като военни трофеи в древен Рим, до хилядите тайнствени ”ходове” направени чрез тях във вечния град. За мен те са нещо велико - вечни исполини на времето, за които нашия кратък живот е нищо…
74. Presepe/Презепе
Като се започне от света Лучия на 13 декември, през Коледа на 24ти, Санто Стефано на 26ти и се стигне до Епифания на 6 януари, за мен този период от годината в Италия е наистина магически. За коледните италиански традиции мога да говоря в цял отделен пост, но тук ще ви спомена колкото накратко успея за една много специална - тази за коледните пещерки наречени Презепе/Presepe.
Презепето е пресъздаване в умален или реален размер на сцената от раждането на Исус във Витлеемската пещера/обор.
То съдържа няколко много важни елемента:.
задължителна централна фигура е новородения Исус, обграден от майка му Мария и Йосиф, магаре, бивол, овчари с овце около пещерата, ангели, които известили на овчарите раждането на Исус, трите влъхви (мъдреци от далечни земи) и витлеемската звезда, която довела мъдреците до мястото, където се родил Исус и останала да сияе над него. Всички тези фигури се подреждат около собственоръчно направена или купена структура на пещера или къщичка.В нея се декорират най-различни материали : дърво, картон,плат, мъх, памук, шишарки,а понякога и боички. По традиция фигурката на бебето Исус се поставя в пещерата чак след полунощ на 24 декември - Бъдни вечер. Фигурите на мъдреците пък се поставят в композицията чак на 6 януари (Епифанкя) ,
В Италия, откъдето се е разпространилa в целия католически свят, има дългогодишна традиция за създаване на такива пещерки.
В Неапол има една улица наречена Улицата на Презепите или ул. Сан Григорио Армено/via S. Gregorio Armeno. Тази улица е ужасно дълга и тясна, а от двете й страни има сергии и магазини, където се продава каквото се сетите, което служи за пещерката: от материали за “фасадата”, до всякакви лампички, води, фонтанчета, аксесоари и фигурки за нея. Има съвсем мънички вратички, прозорчета, животинки, гълъбчета, столчета, масички, чинийки и канички, дори малки плодчета, които седят в малки щайгички.
Всичко в миниатюра или не чак толкова - има и огромни гипсови бебета Исус и големи колкото човек фигури, да не говорим за бивола и магарето.
На тази улица основно се продават аксесоари и елементи за презепе преди коледа, но има и най-различни други сувенири и фигурки: червени люти чушлета, които носят късмет, фигурки на известни политици, футболисти, актьори и фигурки на пулчинела - персонаж характерен за Неапол и италианската Комедиа дел арте.
Всичко в миниатюра или не чак толкова - има и огромни гипсови бебета Исус и големи колкото човек фигури, да не говорим за бивола и магарето.
Не можете да си представите какво чудо е да се премине по тази улица - едно че е най-дългата в Неапол, но освен това когато се напълни с хора там става направо река от народ и преминаването понякога е напълно невъзможно. Живущите в тази зона хора се оплакват, че им отнема часове за да се приберат, а по пътя може и да изчезне я портмоне, я телефон… много джебчии има.
75. Островите
Моята мечта не е да съм на самотен остров, а на претъпкан, слънчев италиански остров, да се радвам на прекрасните плажове, райски местенца и най-вече на храната и виното.
Италия не е сред държавите, които има най-много острови, но е сред държавите, чиито острови са сред най-посещаваните и предпочитани туристически дестинации в световен мащаб. Аз съм посещавала 2 острова от тези, които ще ви спомена, а останалите (особено 2 от тях са в списъка ми с мечтани дестинации). Ще ви разкажа накратко за всеки един от най-известните 5.
Остров Иския
този остров, познат като “зеления остров” е част от провинция Кампания/ Неапол и известен с минералните си извори. Не се подвеждайте, че острова е “зелен” само защото има богата растителност, въпреки че това е така. Наричат го така заради типичните зелени скали на планината Епомео, резултат от вулканични и геотектонски промени настъпили с острова. Ето една сграда направена от такъв материал.
За планината Епомео се носи една легенда свързана с цивилизацията Агарта - долната земя. Твърди се, че дълбоко в планината има град, който би трябвало по дълбоки галерии и тунели да води до “долен свят” към центъра на земята. Вратата към този град е скрита някъде зад известния ермитаж на Свети Никола.
Други порти към тази митична цивилизация се говори, че има в Тибет, Египет, на Полюсите, Бермудския триъгълник, Русия и Африка. Можете да прочетете за Агарта в този линк https://www.multivselena.com/agarta-vutreshnia-sviat-na-edna-nepoznata-civilizacia/
Друга легенда гласи, че острова се е появил в резултат от битката на Юпитер с титаните: разгневеният бог откъснал огромно парче скала от вулкана Етна (Сицилия) и го хвърлил срещу титана Тифон. Скалният къс паднал и останал като най-големия остров в Неаполския залив. Термалните води на Иския, според преданието, са сълзи на боговете от Олимп.
Иския е с площ 46 квадратни километра и е населен от 60 000 жители (без туристите).
Много древна история има Иския, а имената с които е наричан острова са много: Питекуза (най-древното известно), Аенария (от римляните) и Insola Maior (Isola Maggiore/Голям остров (наричана така по времето на сарацинското нашествие там).
Известният пират Хаиредин, познат с прякора Червенобрадия (Барбароса) и неговите корсари редовно плячкосвали селищата в Неаполския залив и островите в него, включително и Иския. Ако искате да комбинирате СПА почивка, море и пътуване до екзотично място в Италия то ви препоръчвам горещо да посетите този остров.
Остров Капри
Не случайно съм поставила като следващ остров Капри, защото Иския, Капри и Прочида са трите най-известни острова в близост до Неапол, а всички знаят за мен че сърцето ми принадлежи изцяло на този южен град и целия му залив.
Била съм на Капри един път и един път съзнателно пропуснах да отида поради неотложен ангажимент. Наричат го “Остров на сирените”, заради едноименната Скала на сирените/ Lo scoglio delle sirene и един цитат от Виргилий в Енеида, Песен V, където се твърди, че същества полу-жени, полу-риби са обитавали водите около островa, подмамвали моряците и ги погубвали в скалите и плитчините на залива Baia Marina piccola https://goo.gl/maps/AdxAs4KSfc42
На северния бряг на острова се намира природният феномен Синята пещера (Grotta Azzurra), до която се стига само по море и вътре се влиза с малка лодка, която минава през тесен и нисък процеп.
Синьото на Синята пещера се дължи на втори подводен вход, който филтрира светлината в червено. Така се получава светлинно пречупване и синия цвят, които отразява морското дъно, дава на водата известната синя сянка.
Освен тази чудно красива пещера в Капри има и още едно красиво синьо “нещо”, а именно едно синьо гущерче с научно название Podarcis sicula coerulea - много рядко срещано животинче.
Освен Лазурната, има и още една много известна, но и мистериозна пещера наречена Grotta Oscura/ Тъмната пещера, чийто вход е затворен и няма достъп до нея, а се твърди, че е два пъти по-голяма и по-прелестна от Лазурната. Върху скалата, където е пещерата се мъдри един приказен манастир Torre della Certosa или La Certosa di San Giacomo. Този манастир е построен от граф Джакомо Аркучи като благодарност към бог, който отговорил на дългите му молитви за мъжки наследник. Посетете го задължително ако посетите Капри - вълшебно място е.
Едно от най-интересните неща за острова за мен е защо се нарича така. Аз сама стигнах до доста разумен извод съдейки от самото му име. По принцип се счита, че името Capri идва или от гръцката дума kàpros/ дива свиня или от латинската дума caprae/capra/коза. Аз подкрепям втората хипотеза.
До ден днешен в съвременния италиански език латинската дума почти се е запазила и аз я знам много добре, защото беше една от първите обидни думи, които научих на италиански.
Най-разпространеният животински вид на територията на острова наистина е козата, чиято кожа, според легендата, е покривала щита на Юпитер. Ако решите да отидете на Monte Solaro,напълно възможно е да видите някоя козичка, която припка щастливо в долината Cetrella.
Най-разпространеният животински вид на територията на острова наистина е козата, чиято кожа, според легендата, е покривала щита на Юпитер. Ако решите да отидете на Monte Solaro,напълно възможно е да видите някоя козичка, която припка щастливо в долината Cetrella.
Сицилия.
В предишните части на Стотния пост писах за Етна (вулкана), за мафията (включително и за Коза ностра/ Cosa Nostra - сицилианската мафия), за гранитата (леден сладолед) и за Таормина (любимия ми град на острова). Не е тайна, че аз обожавам Сицилия и бих се върнала с удоволствие там безброй пъти.
Две от най-добрите ми приятелки италианки от десетки години са именно сицилианки. Често италианци и сицилианци са ми казвали, че по нрав и държание приличам ужасно много на сицилианка. Сигурно заради това в Сицилия се чувствам като у дома.
Харесвам Палермо, Катания, Сиракуза, Таормина, Месина, Агридженто… общо взето харесвам всичко в Сицилия.
Освен Етна в Сицилия е и втория от трите вулкана в Италия - вулкана Стромболи/ Stromboli.
В Сицилия се съхранява един от най-старите кръстове в света, а именно дървения дъбов кръст в Casteltermini, който е на над 2000 години.
Сицилия се счита за европейска столица на уличната храна/street food.
Потвърждавам това, защото какъвто бургер с конско месо ядох там - не съм яла по-вкусен бургер изобщо в живота си, въпреки че ме измамиха да го изям, казвайки ми че месото е свинско, защото знаеха, че не бих хапнала нещо с месо от кон, поради разбираеми причини. Но… беше ужасно вкусно, не мога да отрека.
Харесвам бадемовата напитка Orzata, която е характерна за острова - тя е като концентрат от много сладко бадемово мляко, разредено с вода и лед. Всичко бадемово е много типично за острова. Харесвам също кактусовите смокини/Fichi d'India, които растат свободно навсякъде. Харесвам уникалния фолклор, усмихнатите и приветливи хора, черната вулканична земя, мириса на горещ, разтопен асфалт… обичам всичко това.
Сардиния
Номер две в моя списък с желания. Много искам да отида на този остров, за който знам някои неща, защото си набелязвам вече местенца и маршрути.
Имам приятели, които са родом от Сардиния и са ме поканили да го посетя с тях, така че се надявам да осъществя скоро тази мечта.
Искам да посетя Стинтино (плажа La Pelosa), Cala Coticcio, Cala Brandinchi, Cala Mariolu, Коста Смералда, Каньона Горропу и Националния парк на архипелага Мадалена,
Името Sardegna/Сардиния произлиза от термина Sandaliotis, което означава "сандал", поради формата на острова, много близка до отпечатък от стъпало. По същата причина гърците го нарекли Ichnusa или отпечатък/следа. Ichnusа е името на най-известната бира в Сардиния.
Явно бирата, храненето и климата влияят прекрасно на местните, защото на острова има над 300 столетника.
Много легенди свързват името на острова с древната цивилизация Атлантида. За това свидетелстват над 7000 групи от археологически останки наречени Nuraghe - един от символите на острова. Тези, които бих искала да посетя задължително са: Su Nuraxi в Barumini, Arrubiu di Orroli и археологическия комплекс Tamuli на хълма Свети Антонио.
Направо съм луда по кухнята в Сардиния - един от любимите ми десерти, seadas, за който разказах в първа част на поста е нещо, без което не мога. Също така ми харесва хляба, виното и миртото.
Мирто е популярен ликьор, който се пие както на остров Сардиния така и на съседния остров Корсика.Приготвя се от плодчетата и листата на растението мирта (расте диво из островите) като кисне между 2 и 6 седмици в чист алкохол.
Има два вида мирто – бяло и червено. Мирто росо (червеното) се приготвя от накиснатите в алкохол плодчета на миртата, а мирто бианко (бялото) – само от листата. Вкусът им е различен. Чувала съм, че домашното мирто е фантазия, а аз съм пробвала само от бутилка купешко. Обикновено мирто се пийва след вечеря, като диджестив. Твърди се, че подпомага храносмилането. Поднася се в малки чашки и трябва да е добре охладено. Има фестивал на напитката – провежда се всяка година в средата на август в малкото градче Телти край Олбиа.
Лампедуза
За този остров ви разказах в първата част на стотния пост и това е острова в Италия, който буди у мен най-силно желание да го посетя, не само защото на него е Плажа на зайците, един от най-красивите плажове в Италия и света, а защото искам да срещна лице в лице хората, които живеят на него.
76. Ликуириция или Лакрицови бонбони
76. Ликуириция или Лакрицови бонбони
Женското биле, сладък корен или Сладник (Glycyrrhiza glabra) е растението, с чийто вкус са моите любимк бонбони.
Това растение се отглежда главно в Южна Европа, включително и в Италия.
От корените му се извлича екстракт, съдържащ голямо количество глициризин, подсладител, 50 пъти по-сладък от захарозата, който има и лечебни свойства. Използва се за подобряване на вкуса на различни медикаменти, безалкохолни напитки и бонбони. Специфичният черен цвят на лакрицовите бонбони се подсилва от добавянето на активен въглен като оцветител. Лакрицовите бонбони се срещат по цял свят в различни разновидности: в Италия и САЩ най-разпространен е черният лакриц на охлювчета, ленти или тубички; в Холандия и северните страни е популярен и соления лакриц, който съдържа и нишадър; във Великобритания се продава лакрицово асорти.
В САЩ, Великобритания и Австралия се продава и продукт, известен като „червен лакриц“, който вместо с женско биле е с есенция на ягода, малина или череша.
По принцип се счита, че растението е ефективно природно лечебно средство срещу ниското кръвно налягане. Въпреки, че в бонбоните има само лек екстракт от растението за вкус, който е с високо кръвно налягане, все пак трябва да се ограничи в хапването на такива бонбонки, защото рискува да получи главоболие или учестен сърдечен ритъм. Може би по този повод, аз която съм с много ниско кръвно налягане, когато съм в Италия, посягам интуитивно и то често към такива бонбони и ми се отразяват прекрасно.
В Калабрия се намира Музея на ликуирицията. В него може да се види как се култивита растението, техниките за извличане на сока от корените му, производствата, които са обвързани с добиването му и разбира се видовете и начина, по който се приготвят известните в цяла Италия бонбони.
Ето адреса и линк на музея:
Museo della liquirizia "Giorgio Amarelli"
Strada statale 106, Contrada Amarelli, 87067 Rossano CS, Италия +39 0983 511219
https://goo.gl/maps/qGwACA9g3X62
Strada statale 106, Contrada Amarelli, 87067 Rossano CS, Италия +39 0983 511219
https://goo.gl/maps/qGwACA9g3X62
77. Тоскана, Флоренция и Фиорентина
месото с кръв и защо ядат с кръв италианците
Тоскана и Флоренция са сред най-известните и предпочитани туристически дестинации в Италия. Флоренция е централния град на регион Тоскана и го наричат “люлка на ренесанса” или “земя на етруските”. От това, че населението е основно етруски/etrusci,/truci идва и името Тоскана “terra delli trusci”.
Идеята за възраждане, ново начало, неподправена красота и спокойствие е първото впечатление, което дава срещата с тази плодородна земя. Има дори филми за това как може да започнеш живота си “отначало” в Тоскана. Един от тези филми е американския “Под небето на Тоскана”/Under the tuscan sun
В него се разказва за една американска писателка, която след тежък развод, отива на организирана от приятелките си екскурзия в Италия, внезапно решава да си купи стара 200 годишна вила и да заживее в Тоскана. Ето трейлър на филма: https://youtu.be/vdJGMZDY0-8
Всъшност филма е по автобиографичната книга на писателката Франсис Мейс. В нея тя описва най-красивите кътчета на Тоскана, включва рецепти за типични италиански ястия и показва по изключително живописен и увлекателен начин италианския начин на живот.
Ако ви се чете или гледа нещо, което да ви подготви и вдъхнови за пътуването ви в Тоскана - препоръчвам ви да хвърлите един поглед на книгите на Мейс “Красивата Тоскана” и “Под небето на Тоскана’, но и филма не е никак лош.
На мен Тоскана не ми е сред най-любимите, но пък храната там я обожавам наред с тази в Емилия Романя (не знам коя ми е по-любима).
Много известен символ на Тоскана е наклонената кула в Пиза, но тя не е единствената. Има други две наклонени “госпожи”.
Едната е камбанарията на Парроккията (църквата) Сан Никола.
Другата е камбанарията на църквата Сан Микеле дели Скалци/San Michele degli scalzi (наклонена на 5°).
Често сравняват Тоскана с Холивуд, защото там са снимани доста известни филми сред които: Twilight: New Moon, Гладиатор и други.
Ако трябва да обобщя това, което представлява за мен Тоскана то това са: ренесанса, многото кули, дворците, статуите и произведенията на изкуството, Данте, Макиавели, Пинокио, мрамора, футбола, платените плажове, ските, зехтина, виното, избите, безсолния хрупкав хляб и… бистека алла фиорентина.
На италиански “фиорентина” означава “от Флоренция”/“фиорентинска” и това е най-типичния продукт, който може и тябва да опитате ако сте в Тоскана или по-точно във Флоренция. Най-чистото телешко филе в постоянен флирт с огъня и виното.
Още от средновековието в нощта на Сан Лоренцо, 10 август (нощ на падащите звезди) са палели огньове, на които се е опичало голямо количество месо. Днес под фиорентина се разбира месо от женско теле от породата Кианина (от долината Киана), от порода Маремана (от област Марема) или от порода Муко Пизано (от Пиза). Всичките трябва да са свободно живеещи, млади (от 16 до 22 месечни) и да не са раждали.
Кианина е най-едрата порода в света и дава най-много филе. Разреза за фиорентината е от гръбната част на телето и включва контра- и бонфилето с дебелина 5-7 см. и тегло 1,300 кг. и 1,700 кг.
Всеизвестно е желязното правило 777 за проготвяне на фиорентина т. е 7 сантиметра на огъня за 7 минути от едната страна и 7 минути от другата. Чак след като бъде обработено термично по точно този начин, месото се соли, овкусява с черен пипер и полива със зехтин (по възможност тоскански екстра върджин). Колкото по-стипчив е зехтина толкова по-добре. Традицията за поднасяне на фиорентината е с варен, бял, зрял фасул овкусен по същия начин като нея. Важно е да се каже, че златнотл правило 777 важи само ако фиорентината се пече на дърво. Да не ви хрумне случайно да правите фиорентина на тиган? В никакъв случай - кощунство е!
Ако все пак решите да опрапастите по този начин месото, запомнете, че 7 минути не са достатъчни вътрешността на месото, която остава по правилото недопечена, да бъде достигната и затоплена от огъня и ще остане студена, което е недопустимо. Не се притеснявайте ако оплескате нещо с фиорентината, защото заради нея мен там ме смятат за абсолютна шарлатанка - аз винаги искам месото ми да е добре опечено. Това е така, защото не само не понасям, но и не мога физически да издържам суровия вкус на месо. Когато (не дай си боже), реша да ям фиорентина и кажа на сервитьора, че я искам добре опечена, предизвиквам първо неговия критичен поглед и възмущение, а след това чувам изумените лавинообразни възклицания на готвача в кухнята.
След много туткане и изречени или неизречени псувни по мой адрес (сигурна съм в това) най-накрая след поне 15 минути получавам чинията си придружена от хиляди обяснения с порицателен тон, че: “то така не може”, “вкуса се развалял непоправимо”, “температурата изсушавала сърцевината, която трябвало да е сочна” и така до безкрай. Това “конско” ми се “чете” всеки път и аз чинно и мълчаливо го издържам, тъй като знам, че го правят, не защото не съм им симпатична (въпреки че им ставам по принуда), а защото фиорентината е “религия” и подобно “поведение” от моя страна се приема като прегрешение и прахосване на храната. На някои места дори е забранено да я искаш ben cotta/добре опечена.
Изобщо няма да ви я сервират ако я искате по този начин. Няма да говоря подробно за “кръвта” или по-точно за белтъка, който представлява червения сос, дето цвърка от месата и в чиниите, на италианците. Обичат да ядат така al sangue/с “кръв”, белтък, миоглобин, миоглобулин или каквото и да е там…Проблема е, че мен ме втриса само при вида и цвета на червеното, полусурово месо в чиния и хич не ме интересува разликата между кръв и миоглобин, а още по-малко ме интересува колко кислород е пренесъл този белтък. Мистерия остава за мен защо го наричат кръв, въпреки, че нямал нищо общо с нея. За тези, които не са разбрали, червеното сосче, не е кръв, а белтък наречен миоглобулин/миоглобин или мускулен хемоглобин. Каквито и научни доводи да ми дават, пуританите на тема “al sangue”, не могат да ме убедят да преодолея отвращението си, колкото и “изключително полезно” е да ядеш точно този белтък.
Това е може би единствената от храните в Италия, която обичам, но ям против всички възможни правила и получавам подобаващо порицание за което.
Мога да ви препоръчам ресторанти в София и в Тоскана, където можете да хапнете фиорентина.
в София, La Skara - адрес Студентски град до бл. 60, тел. за резервации +359 889 369 369
във Флоренция, Trattoria Da Mario - адрес Via Rosina 2r, тел. за резервации +39 055 218550
(на това място не се и опитвайте да я искате добре опечена - забранено е и не я сервират или поне на мен не благоволиха да ми я сервират така)
в Пиза, Re di Puglia – адрес Via Aurelia Sud, 7 тел за ревзервации. +39 050 960157
в Лавиано, ресторант Castero – адрес Via Galilei 2, тел. +39 0587-616121
в Кането, Osteria del Ghiotto - адрес Via de Lardarel, 34, тел. за резервации +39 0565 784435
Това, което най най-обичам да ям без да бъда анатемосана е Кастанячото (Castagnaccio/Baldino, Pattona). Това е типичен тоскански кейк с брашно от кестени, орехи, кедрови ядки, стафиди, зехтин и розмарин.
Нещо невероятно вкусно е, а освен това този кулинарен шедьовър е известен като “любовния елексир”, с който жените “прилъстяват” мъжете. Аз лично и без да съм мъж съм луда по комбинацията между вкуса на кестени и розмарин. Можете да изпробвате този “елексир” върху любимия мъж и да ми дадете отзива си за действието му. Рецептата ще откриете тук: https://gotvach.bg/n5-65809-Направи_му_италианския_любовен_сладкиш_Кастанячо,_за_да_е_вечно_твой
в Лавиано, ресторант Castero – адрес Via Galilei 2, тел. +39 0587-616121
в Кането, Osteria del Ghiotto - адрес Via de Lardarel, 34, тел. за резервации +39 0565 784435
Това, което най най-обичам да ям без да бъда анатемосана е Кастанячото (Castagnaccio/Baldino, Pattona). Това е типичен тоскански кейк с брашно от кестени, орехи, кедрови ядки, стафиди, зехтин и розмарин.
78.Епифания
Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари/ Йордановден и е посветен на раждането на Исус Христос и съпътстващото го поклонение на Влъхвите/Мъдреците пред него. В Италия на същия ден се празнува
Епифания. Думата произлиза от старогръцката epiphaneia, която означава явяване, проява, манифестация, внезапно явяване на същностното значение на нещо, озарение, прозрение, откровение.
Влъхвите, водени от Витлеемската звезда, дошли при новородения Исус, за да му се поклонят и да му поднесат своите дарове. Според италианската фолклорна традиция по пътя към Витлеем влъхвите загубили пътя и помолили една възрастна жена на име Бефана да им покаже посоката. Тя ги упътила, но не пожелала да се присъедини към тях и останала вкъщи. После съжалила, на следващият ден взела плодове и сладости, в дар на новородения Исус, опитала се да догони влъхвите, но не успяла да ги открие. Така, обикаляла и оставяла сладки и плодове за децата, с надеждата, някое от тях да е малкият Исус. Оттогава Бефана, стара, грозна, дрипава и със скъсани обуща, се скита по света и търси прошка, носейки на малките деца сладкии и лакомства. На 6 януари послушните деца намират в чорапите си бонбони и сладкиши, а непослушните – въглени!
Моето дете (защото много слуша) има една баба Яга и два чорапа за лакомства на Kinder и всяка година си чака да се напълнят. Като малък, защото не разбираше смисъла на този празник, казваше, че Бефана трябва да му сложи вътре carbone/въглени, но сега вече твърди, че слуша, заслужава и настоява Бефана да му ги напълни до горе.
Ако попаднете след Коледа и Нова Година в Италия, много подходящ, традиционен и оригинален подарък е една Бефана за украса с торба на гърба пълна с лакомства Kinder. Можете да я допълните ако ви се струва празна с още.
79. Изкуството
Ако не в Италия, къде на друго място освен в Париж и Лондон, ще можете да видите толкова наситено и огромно количество произведения на изкуството?
Като се започне от най-древните им форми и се стигне до такива от ренесанса и барока, но и много съвременни, Италия е препълнена с музеи, галерии и галерийки, Ватиканските музеи пръщят по шевовете от изкуство, на всеки ъгъл във всеки италиански град има площад със статуи и фонтани, църкви пълни със скулптори и икони. Във всеки ресторант, къща или апартамент има поне по една картина или нещо, което прилича на изкуство. Изкуството е част от сърцето, душата и светоусещането на италианците и то се вижда всеки ден с просто око без да е необходимо да го търсиш специално или да гледаш по карти. Почна ли да изреждам къде какво можете да видите ще стане утре.
Навсякъде където се обърнете особено в историческите центрове на градовете е пълно с изкуство, история и архитектура - няма как да ги пропуснете. Рим, Флоренция, Венеция, Верона, Милано, Неапол, Болония, Торино - навсякъде можете буквално да се изгубите в морето от изкуство, което живее в тези градове.
Аз не обичам галериите, изнервям се ако трябва да се влача програмирано и да вися по опашки с часове за да вляза, да търча за да разгледам всичко и в крайна сметка да не успея да се насладя докрай на красотите които се налага да разгледам на един дъх. Моето разбиране за изкуството е като доброволен акт на споделяне на чувства, изображения, опит, действия и виждания, който трудно би могъл да те докосне изцяло, ако не се спреш пред него и не му отделиш необходимото време за да ти “каже”, да ти “разкаже” за себе си. Това не става чрез бърз поглед и препускане, а чрез време посветено спокойно на всяка една творба. Винаги съм се чудела на това защо хората по филмите разглеждат галериите бавно като охлюви, чрез вглъбено вглеждане във всяка картина. Италия и многото изкуство навсякъде в нея, ме научи, защо е нужно да се спреш, да посветиш време на всяко произведение на изкуството - за да се докоснеш наистина до него, и то да те докосне, да го разбереш и да дадеш своята интерпретация за него. Обожавам да се “срещам” случайно или по мое желание със “мои” находки, ей така шляейки се из улиците на градовете.
Има едно кафене в Рим, което се намира между Испанския площад и площад Дел Пополо, където се срещат кулинарията и изкуството по уникален начин. Винаги посещавам това място, защото е специално за мен. Този музей - кафене е един от най-старите барове в Рим и не е като обичайните италиански барове, тъй като се помещава в бившето студио на един от най-големите италиански майстори на неокласицизма Антонио Канова.
Днес в същата сграда има и музей. Залите на кафенето са пълни с невероятни мраморни скулптури, които отразяват най-чистата вечна красота и ви гарантирам, че ще направят вашия обяд, чай или кафе прекрасно арт-преживяване. Дори когато решите да посетите тоалетната, вратата към нея се отваря с фотоклетка
щом застанете пред една гигантска картина. Първия път, когато отидох там преди около може би повече от 13 години, аз се почувствах като Али Баба пред пещерата със съкровищата и бях убедена, че ако изрека “Сезам - отвори се!” пред мен ще се разкрият всички съкровища които крие Рим. Адрес: Caffè Museo Atelier Canova Tadolini, via del Babbuino 150/A, Roma.
Съветвам ви да посетите това място ако ви се иска да закусвате сред изкуство.
Малко по малко съм се докоснала до някои от най-известните в света произведения на изкуството, които съветвам и вие да видите.
Трябва да подчертая, че имам огромна слабост към Микеланджело и Леонардо Да Винчи. Мога да седя с часове и да зяпам техните творения. Тук ще ви разкажа за моите топ 3 от всички произведения на изкуството, които съм видяла в Италия: Тайната вечеря (на Леонатдо да Винчи) в Милано, Пиета и Сътворението на Адам (и двете на Микеланджело) във Ватикана.
Както ще забележите предпочитам фрески, стенописи и масивни склуптори по простата причина, че остават на мястото и по начина, по който са ги оставили авторите им и не могат да бъдат или по-скоро трудно могат да бъдат присвоени, пренесени, преместени или откраднати, както се случва с много от “преносимите” произведения на изкуството.
Тайната вечеря
Il Cenacolo или L'Ultima Cena е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител херцог Лудовико Сфорца. На картината е изобразена сцена от Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Евангелието на Йоан 13:21, когато Исус казва, че един от неговите 12 апостоли ще го предаде. Стенописа е нарисуван с темперни бои върху насмолена гипс - замазка и е с размери 460 см висопина и 880 cm широчина. И тъй като изобразява вечеря, къде по-подходящо място да се изобрази тя освен в трапезарията на манастирската част в църквата на доминиканския орден Санта Мария деле Грацие в Милано.
Историята на Тайната вечеря е следната:
Дукът на Милано Франческо I Сфорца заповядал да се построи доминикански манастир и църква на мястото, където е имало малък параклис, посветен на Дева Мария. Манастирът е завършен през 1469 г. Новият дук Людовико Сфорца решил църквата да бъде семеен параклис и гробница за рода Сфорца. Съпругата му Беатрис д'Есте е погребана в църквата.
Да Винчи започнал работата си по Тайната вечеря през 1495г. и я завършва през 1498г. На отсрещната стена в трапезарията, на стенописа “прави компания” фреската „Разпятие" от Донато Монторфано, към която Леонардо добавя фигури от семейството на Сфорца.
В *Тайната вечеря“ Леонардо акцентира върху реакциите на всеки един от 12те апостоли когато Исус събира на вечеря и им съобщава, че някой от тях ще го предаде. Фигурата на Христос е разположена в центъра на изображението. Перспективното решение е такова, че пресечна точка на всички линии се явява главата на Исус. Вечерящите са нарисувани само от едната страна на масата, така че никой от тях да не е с гръб към гледащия стенописа. Интересно е че в други изображения, на тайната вечеря Юда винаги е самотен, в противоположния край на масата, а Леонардо го е изолирал поставяйки го в сянка.
Както се сещате, като всеки стенопис, който е бил подложен на изпитанията на времето, преживял е войни (бил е запазен, но сериозно увреден през втората световна война), Тайната вечеря е били реставрирана и освежавана многократно. При тези намеси върху стенописа, в него са настъпили доста промени, които вълнуват учените и изкуствоведите, а освен това са обект на доста полемики.
Много близо до Юда, например на масата има една мистериозна ръка с нож, която буди много въпроси. Тази ръка си няма “собственик” т. е дори и да си е имала такъв, него вече го няма, или просто си е била там умишлено поставена от Леонардо или от някой друг, след което трети е решил, че е логично тази ръка да си има и ръкавче, за да изглежда “по-естествена’.
“Безпризорната” ръка е изключително обсъждана, защото в опитите си да й намерят място и собственик, реставраторите са направили няколко кумични промени в стенописа - до там, че горкия Апостол Петър, на когото е направен опит да се “причисли” ръката, в един момент е изглеждал седнал на коленете на апостола отляво.
На кого е и как е попаднала там тази ръка все още не се знае.
Пиета
Пиета̀/ La Pietà е шедьовър на ренесансовата скулптура от Микеланджело, днес разположена в базиликата Свети Петър във Ватикана. Това е първата от поредица творби на тази тема от Микеланджело. Изработена е по поръчка на френския кардинал Жан Билер, който е бил представител в Рим, за гробницата му, но през 18 век скулптурата е преместена на сегашното си местоположение. Това е единствената творба на Микеланджело, която е подписана от него.
Темата (пиета в изобразителното изкуство) е популярна по това време във Франция, но все още не в Италия. Творбата изобразява тялото на Исус в скута на майка си Мария след свалянето му от кръста. Фигурите са в естествени размери. Скулптурата е висока 174 см, а на ширина е 195 см.
Тази статуя има специално място в сърцето ми, защото пред нея съм взимала много тежки за мен решения - винаги пред нея по стечение на обстоятелствата се оказвах в такива моменти от живота си - трудни...и там пред нея съм си казвала също така всеки път “Ще се силна и ще се справя!”.
Сътворението на Адам
Това е стенопис на Микеланджело, който се намира на тавана на Сикстинската капела във Ватикана. Може да се види като част от тура във Ватиканските музеи.
Нарисувал го е около 1511 година и е четвъртата от общо 9 централни композиции в таванската част на капелата.
Не мога да не кажа няколко думи за нея, защото не съм я описала отделно, а тя е емблематична и много важна част от Ватикана.
Аз винаги се водя от собственото си усещане за нещата, които виждам в Италия и трябва да призная, че колкото и да е красива Ватикана по никакъв начин не ми е симпатична, освен с 2 от произведенията на Микеланджело, които споменавам тук и се съхраняват в нея - Сътворението и Пиета.
Ще обясня защо: Католицизма, Ватикана и изобщо папската и кардиналската институции са несъмнено с огромно влияние в християнския свят, но върху тях тежи бремето на изключително много престъпления, алчност и лицемерие извършени векове назад, но за съжаление все още се извършват и днес. За мен не е нормално, една църква да проповядва смирение, скромност, себеотрицание и доброта, а същевременно да е една от най-богатите институции в света. Не е нормално кардиналите и папите да тънат в разкош, бидейки служители на Бог на земята.
Концепцията на християнството и концепцията на църквата за мен си противоречат изцяло. За мен църквата не трябва да “печели”, а да дава. Не трябва да се превръща в търговско дружество, а да е храм и извор на вярата. Ватикана е прекрасен пример за грандиозния мащаб на институция, която би трябвало да приближава хората към бог, а всъщност носи сериозни приходи, които несъмнено я поддържат във величествения вид в който я виждаме, но освен това се натрупват към и без това огромното й богатство. Под богатство не разбирам само финансовото, а най-вече богатството на знанието. Във Ватикана са буквално скрити и спят спокоен сън, много важни факти, данни и документи, които биха дали съвсем различен ход на християнството и историята като цяло. Тези строго секретни данни се пазят от човечеството с една единствена цел - запазване на позицията и контрола на църквата над човешките умове. По-долу ще ви кажа къде съм открила за себе си един вид “пророчество” на Микеланджело за силата и властта, която може да има този, който владее и контролира човешкия разум посредством вярата му.
Сикстинската капела е един от символите на папската институция, защото именно в нея по време на конклава, затворени между нейните стени кардиналите извършват избора си и така се “ражда” всеки папа. Всеизвестен е факта, че от Сикстинската капела тръгва белия дим, който оповестява пред Ватикана, Рим и целия свят, успешния избор на папата.
Самата дума конклав означаваа на латински „затворена стая“, от cum clave „под ключ“. В случая “стаята” е прекрасната зала на Сикстинската капела, където на площ от над 1000 кв.м. Микеланджело е обрисувал много от най-важните библейски сцени и над 300 човешки фигури. Микеланджело е имал папското позволение сам да избере библейските сюжети, като се придържа към църковния канон, но експертите днес откриват в неговите съвършени фрески много повече от онова, което се вижда на пръв поглед. В тях има зашифровани символи, които не бихте забелязали с просто око. Микеланджело, въпреки че е бил предпочитан и покровителстван от католическата църква, е имал коренно различна позиция и виждания над библията от тази на църковния канон и във фреските си той замаскирано ги е вмъкнал.
“Сътворението на Адам" изобразява момента от сътворението на света, в който Бог създава по свой образ и подобие мъжа и му вдъхва живот. В тази сцена композицията на Бог и ангелите прави своеобразно очертание, сходно с формата на човешки мозък.
Една от причините да обичам безумно всяка форма на изкуство излязла изпод ръката на Микеланджело е божествената му ирония и огромните познания за анатомията на човешкото тяло. Скритото в тази фреска чрез “мозъка” послание е, че Бог не дава на човека само тяло, но преди всичко разум - нещо, с което отличава и дава първенство на човека пред другите същества във Вселената. За мен тази сцена е велика, може би една от най-прелестните създадени някога от човешка ръка. В нея има и интимност и разгром именно поради факта, че дори в самия момент на сътворението бог и човека са колкото близки, толкова и отдалечени един от друг. Вижда се стремежа на Адам към създателя му, а същевременно съвсем краткото, но огромно и непреодолимо разстояние между тях изразено в опит за докосване. В тази фреска съм се вглеждала с часове - никога не съм имала желание да я снимам, не защото е забранено (светкавиците и светлината увреждат фреските, но въпреки това много туристи скришом снимат), а само за да я опозная, да я видя изцяло и да я фотографирам в паметта си. Носила съм си бинокъл за да я видя отблизо, да я докосна. И вглеждайки се в нея открих за мен, че чрез сътворението Микеланджело е показал и разказал огромна част от историята на човечеството.
Живота, разума и свободата които се предполага, че ни е дарил бог са най-скъпия дар, но и нашата най-голяма слабост. Способността ни да мислим, да сме “свободни” да постъпим както желаем, често ни води до непоправими грешки и ни отдалечава от нашия създател. И тук винаги си задавам въпроса: а колко сме свободни всъшност? За мен Микеланджело е нарисувал буквално контрола над човека посредством неговия разум и огромната сила, която притежава този, който му вмени, че действа свободно, а всъшност е поробен от самото си сътворение.
80. Асизи
Град в централна Италия в регион Умбрия близо до Перуджа. Градът е основан от етруски. Главната забележителност на града е Папската базилика Свети Франциск от Асизи, главната църква на Францисканския орден, в която е погребан неговият основател свети Франциск.
Светеца е първият човек, познал стигмата – по чудодеен начин по тялото му се появявили рани, на местата, на които Христос получава раните си от Разпятието.
Починал е на 3 октомври 1226 година в Асизи. Две години по-късно е канонизиран за светец. Смята се за покровител на Италия и животните.
Последователите на Свети Франциск - монаха-бедняк наричат себе си „минорити“ от латинската дума за „по-малки", в техния случай "нищи", хора без собственост и без привързаност към материалното ”по-малките братя на Христос”.
Между другото, думата минорит е много сходна с думата „министър“, тъй като и двете думи произлизат от латинската дума minus - малко, а думата министър в Древен Рим се е използвала за хора, изпълняващи длъжности в услуга на другите.
Министри се наричали участниците в мисии, разпространяващи из Европа принципите на св. Франциск от Асизи.
Министри се наричат днес и тези политици, които би трябвало да заемат длъжностите си в услуга на народа.
През 2013 г. кардинал Берголио стана сегашния папа Франциск и обясни решението да приеме именно това име така: „Приех името на Франциск Асизки, защото искам църквата да бъде църква за бедните, да защитава мира и да се грижи за Творението”.
Много съм мислила над този избор на папата и избрах да говоря за Асизи като заключение на третата част от стотния ми пост за да докосна една тема, която ярко контрастира с туризма и общата информация, която бихте могли да прочетете за Италия по пътеводители и в интернет.
Никой екскурзовод няма да ви разкрие това качество, което бих искала и ще се постараяж да ви покажа аз. Не знам дали ще ме разберете правилно, но ще се опитам.
Италианците са наследници на много натрупана отрицателната история от прадедите си завоеватели, но и на много велики постижения на науката, културата и духовността - конкретни доказателства за “Творението” за което говори папата.
Когато се опознаят италианците така както съм ги опознала аз, се достига неминуемо до един момент, в който от една страна силно ги ненавиждаш, но от друга също толкова силно им се възхищаваш.
Познавам много италианци, някои от тях мога смело да нарека приятели, дори семейство. Извън тях обаче има едно множество, което съм опознала и преценила, че не са сред хората с които държа да общувам. Опознала съм до болка всяка характерна особеност на този народ и често предвиждам действията, думите и реакциите им още преди да са ги направили. Дълбоко в себе си винаги съм нащрек и очаквам точно определени изяви от тяхна страна. Смятам обаче, че всички те имат много, много дълбоко в себе си една обща черта и тя е, че те са чистосърдечни.
Много дълго се опитвах да намеря точното определение и се чудех как да го формулирам по точно, но наскоро в една италианска църква видях именно този пасаж от библията и намерих в него точната дума. Пасажа е от евангелието на Матея и гласи следното:
“Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Матей 5:8
Когато прочетох това си обясних много неща, които чувствам и мисля за италианците. Те са в люлката на католицизма - много близко до “божия наместник” на земята, Светия отец Папата. Буквално са обградени с божии храмове, защото в Италия има катедрали, църкви, параклиси и капели на всяка крачка. Религията е дълбоко вкоренена в техния живот дори и те да не го осъзнават или приемат, но парадоксалното е, че те не са близо до бога поради причините, които изброих, а защото са естествени и чистосърдечни дори в лошотията си - почти като деца са!
Дълго време, а дори и до сега бъркам поведението им с нахално, своенравно, самонадеяно, но дори и в тези си прояви те пак го правят по много интересен естествен начин - сякаш сами си вярват и настояват своята истина.
Не може да се отрече, че са надарен с много таланти народ,защото именно заради тази лекота на душата си те лесно творят, пеят, креативни са, имат безпогрешен усет за красота и симетрия. Почти всяко нещо излязло изпод ръката на италианец изглежда прелестно, сякаш е божествено, не защото много са се старали, а защото им се отдава по природа да създават красота, съвършенство и изящество.
Същото важи и за милосърдието им - те не се стараят да са милосърдни, даже повечето упорито се борят с милосърдието, което им е заложено, но то излиза наяве дори и против волята им. Искат или не италианците са обречени да са милосърдни, колкото и странно да звучи това. Те са обречени да “споделят” родната си земя, благата си и постиженията си с почти целия свят, който преминава през Италия в търсене на красивото и съвършенството.
На всяка крачка и ежедневно на италианците им се налага да са милосърдни и те почти са свикнали с това и не го отчитат като милосърдие, даже смятам че презират тази си черта, но я имат. Чистосърдечността и милосърдието са много спорни за тях, но може би най-добре се виждат когато са в беда или са конфронтирани с хора в беда. Те са ужасно чувствителни към слабите и по ирония на съдбата в последно време са заляти от вълни от бежанци, които буквално прииждат и поставят на изпитание не само милосърдието, но и прага им на търпимост.
За мен Италия е страна на контрастите и конфликта между красивото и грозното, доброто и злото, чистото и мръсното, именно защото там те се раждат и трансформират едно в друго. Баланса е труден - затова италианците са най-неуравновесените хора, които познавам, но пък дълбоко в тях виждам причините те да бъдат точно такива и ги разбирам.
О да - след толкова години се научих най-сетне да ги разбирам и да им се възхищавам дори ако не ги уважавам.
"Краката ти вървят по един път, но сърцето ти трябва да бие за целия свят"
Коментари
Публикуване на коментар